От мръсни опаковки, които поглъщат малки общности в Югоизточна Азия, до отпадъци, които се трупат в заводите от САЩ до Австралия,

Китайската забрана за приемане на използваната пластмаса в света хвърли усилията за рециклиране в смут.

Източник: AFP

● Когато предприятията за рециклиране гравитираха към Малайзия, сивата икономика си отиде с тях

● Някои държави приемат забраната на Китай като възможност и бързо се адаптират

 От мръсните опаковки, които поглъщат малки общности в Югоизточна Азия, до отпадъците, които се трупат в заводите от САЩ до Австралия, китайската забрана за приемане на използваната пластмаса в света хвърли усилията за рециклиране в смут.

В продължение на много години Китай вземаше по-голямата част от пластмасовите отпадъци от целия свят, преработвайки голяма част от тях в по-висококачествен материал, който може да се използва от производителите.

Но в началото на 2018 г. тя затвори вратите си за почти всички чуждестранни пластмасови отпадъци, както и много други рециклируеми отпадъци, в опит да защити околната среда и качеството на въздуха, оставяйки развитите нации да се борят да намерят места, където да изпратят своите отпадъци.

„Беше като земетресение“, каза Арно Брюне, генерален директор на базираната в Брюксел индустриална група The Bureau of International Recycling.

„Китай беше най-големият пазар за рециклируеми материали. Това създаде голям шок на световния пазар.

Вместо това пластмасата беше пренасочена в огромни количества към Югоизточна Азия, където се преместиха китайски рециклиращи предприятия.

С голямо малцинство, говорещо китайски, Малайзия беше най-добрият избор за китайски рециклиращи предприятия, които искат да се преместят, а официалните данни показват, че вносът на пластмаса се е утроил от нивата от 2016 г. до 870 000 тона миналата година.

В малкото градче Jenjarom, близо до Куала Лумпур, се появиха големи количества заводи за преработка на пластмаса, изпомпващи денонощно вредни изпарения.

Огромни купища пластмасови отпадъци, изхвърлени на открито, се натрупаха, докато рециклиращите се борят да се справят с наплива от опаковки от ежедневни стоки, като храни и перилни препарати, от далечни страни като Германия, САЩ и Бразилия.

Жителите скоро забелязаха острата воня над града – миризмата, която е обичайна при обработката на пластмаса, но защитниците на екокампаниите вярваха, че някои от изпаренията идват и от изгарянето на пластмасови отпадъци, които са с твърде ниско качество, за да бъдат рециклирани.

„Хората бяха атакувани от токсични изпарения, които ги събуждаха през нощта. Мнозина кашляха много“, каза жителят на Пуа Лей Пенг.

„Не можех да спя, не можех да си почина, винаги се чувствах уморен“, добави 47-годишният мъж.

Представители на екологична неправителствена организация инспектират изоставена фабрика за пластмасови отпадъци в Jenjarom, извън Куала Лумпур в Малайзия. Снимка: AFP

Пуа и други членове на общността започнаха да разследват и до средата на 2018 г. са локализирали около 40 преработвателни предприятия, много от които изглежда работят без подходящи разрешителни.

Първоначалните жалби до властите не доведоха до никъде, но те продължиха натиска и в крайна сметка правителството предприе действия. Властите започнаха да затварят незаконни фабрики в Jenjarom и обявиха временно замразяване на разрешенията за внос на пластмаса в цялата страна.

Тридесет и три фабрики бяха затворени, въпреки че активистите вярваха, че много тихо са се преместили другаде в страната. Жителите казаха, че качеството на въздуха се е подобрило, но някои пластмасови сметища са останали.

В Австралия, Европа и САЩ много от тези, които събират пластмаса и други материали за рециклиране, бяха оставени да се борят да намерят нови места, където да ги изпратят.

Те са изправени пред по-високи разходи, за да го преработят от рециклиращи предприятия у дома и в някои случаи прибягват до изпращането му на депата, тъй като скрапът се натрупва толкова бързо.

„Дванадесет месеца по-късно все още усещаме ефекта, но все още не сме преминали към решенията“, каза Гарт Ламб, президент на индустриалната организация Асоциация за управление на отпадъците и възстановяване на ресурсите на Австралия.

Някои се адаптираха по-бързо към новата среда, като например някои управлявани от местните власти центрове, които събират рециклируеми материали в Аделаида, Южна Австралия.

Центровете изпращаха почти всичко – от пластмаса до хартия и стъкло – до Китай, но сега 80 процента се обработват от местни компании, а повечето от останалата част се изпращат до Индия.

Боклукът се пресява и сортира в площадката за рециклиране на Службата за управление на отпадъците в Северна Аделаида в Единбург, северно предградие на град Аделаида. Снимка: AFP

Боклукът се пресява и сортира в площадката за рециклиране на Службата за управление на отпадъците в Северна Аделаида в Единбург, северно предградие на град Аделаида. Снимка: AFP

споделяне:

„Движихме се бързо и погледнахме към вътрешните пазари“, каза Адам Фокнър, главен изпълнителен директор на Управлението за управление на отпадъците в Северна Аделаида.

„Открихме, че като подкрепяме местните производители, успяхме да се върнем към цените преди забраната в Китай.“

В континентален Китай вносът на пластмасови отпадъци е спаднал от 600 000 тона на месец през 2016 г. до около 30 000 тона на месец през 2018 г., според данни, цитирани в неотдавнашен доклад на Грийнпийс и екологичната неправителствена организация Global Alliance for Incinerator Alternatives.

Някогашните оживени центрове за рециклиране бяха изоставени, когато фирмите се преместиха в Югоизточна Азия.

При посещение в южния град Синтан миналата година Чен Лиуен, основател на екологичната неправителствена организация China Zero Waste Alliance, установи, че индустрията за рециклиране е изчезнала.

„Рециклиращите пластмаси бяха изчезнали – имаше надписи „под наем“ на вратите на фабриките и дори знаци за набиране на персонал, призоваващи опитни рециклиращи работници да се преместят във Виетнам“, каза тя.

Страните от Югоизточна Азия, засегнати рано от китайската забрана – както и Малайзия, Тайланд и Виетнам бяха силно засегнати – предприеха стъпки за ограничаване на вноса на пластмаса, но отпадъците просто бяха пренасочени към други страни без ограничения, като Индонезия и Турция, Това се казва в доклада на Грийнпийс.

Тъй като само около девет процента от произвежданата някога пластмаса е рециклирана, участниците в кампанията казаха, че единственото дългосрочно решение на кризата с пластмасовите отпадъци е компаниите да произвеждат по-малко и потребителите да използват по-малко.

Кампанията на Грийнпийс Кейт Лин каза: „Единственото решение за пластмасовото замърсяване е производството на по-малко пластмаса.“